Интернет

 

Едно от най-великите неща на Интернет е, че в действителност никой не го притежава. Интернет не е нещо, което може да се пипне или да се види изцяло - Интернет представлява една огромна колекция от множество разнообразни мрежи. От началото (или ARPA Net) поставено още през 1969-та година до днес интернет се разраства от няколко свързани помежду си системи до мрежа от десетки милиони компютри. Сега сигурно това със 69-та ви звучи много странно, но е истина - повечето хора си представят интернет като сайтовете, които се намират в него - това стана популярно в началото на 90-те с въвеждането на първите браузъри и HTML, но в действителност и преди това пак имаше такава мрежа.

 

Мрежите в интернет

След първото обяснение сигурно си представяте интернет като множество хаотично свързани мрежи, но не е съвсем така. В действителност интернет се състои от множество йерархично подредени мрежи. Да вземем за пример един доставчик на интернет - примерно вашият - вие може да се свързвате към интернет с модем или през LAN мрежата или с кабелен модем, но действието е едно и също. Вашият доставчик е установил във вашият град т.н. POP - Point Of Presence. В общи линии това представлява компютър, сървър или рутър или друго устройство, което свързва клиентите във вашият град към мрежата на доставчика. РОР е свързан чрез високоскоростна линия или оптично влакно към следващата точка в йерархията - NAP - Network Access Point или точка за достъп до мрежата, която вече е свързана към останалата част от интернет мрежата. Тази мрежа, която свързва останалите по-малки мрежи в Интернет се нарича гръбнак на интернет (backbone). Термина гръбнак в мрежовият свят означава високоскоростна линия, която свързва компютрите в няколко мрежи, чрез поредица примерно от рутъри, свързани помежду си. В интернет такива мрежи обикновено се правят с фиброоптични влакна с висока скорост на пренос - от 155Mb/с до над 2Gb/с.

 

Интернет протоколът

 

Всеки компютър в интернет има уникален идентификационен номер, наречен IP адрес - IP стои за Interne Protocol, който е протокола използван за комуникация между компютрите в интернет. IP адреса се състои от 4 осем-битови числа (в интервала 0-255). Примерно 213.217.205.134. Той се представя с десетични числа, за да се помни по-лесно от ховата, но за компютрите по мрежата точно този изглежда така : 11010101.11011001.11001101.10000110. Точно затова всеки от четирите цифри в адреса се наричат октети - понеже в двоичен форма те имат по 8 места на които може да има цифра. Ако всички позиции в адреса се събере се получават общо 32 - поради което IP адресите се приемат за 32-битови двоични числа. Всички комбинации за един 8-битов октет са 256 - като отделим 0-та - разбираме защо най-голямото число за един IP адрес е 255. Всички комбинации за един IP адрес са 256х256х256х256 или 4 294 967 296 уникални адреса. От тези комбинации има някои, които са забранени за употреба, тъй като се ползва за други неща в интернет. Сигурно се чудите, защо адреса се разделя на 4 части, а не се използва като едно 32-битово число - примерно даденият горе за пример адрес ако го приемеме за едно число в десетичен формат. Освен, за да се помни по-лесно, адреса се разделя на части, за да се формират класове от адреси, които примерно отговарят за компютрите в една мрежа, на дадена компания или правителство или при други случаи.

 

DNS

По-горе разгледахме какво представляват IP адресите и че те представят адресите на всички компютри в мрежата, включително и на сървърите, които поддържат сайтовете в интернет. Това значи, че всеки сайт си има IP адрес - първоначално преди години в действително точно тези адреси се ползваха като имена на сайтовете. Те обаче са трудни за запомняне и затова беше въведен DNS. В началото се ползвал просто един текстов файл, с всички имена на сайтове и адресите, към които се отнасят, но след години на увеличаване и увеличаване накрая този файл станал толкова огромен, че доста затруднявал поддръжката си - тогав през 83-та в Уисконският Университет бил създаден DNS или Domain Name System - няма да обяснявам нашироко как работи - важно е да знаете, че когато вие въведете даден текстов адрес в браузъра - тази система ви насочва към IP адреса на сървъра, в който се намира този сайт.

 

Клиенти и сървъри

 

Интернет сървърите правят така, че интернет изглежда точно така както сме свикнали да си го представяме. Всички останали машини в интернет се наричат клиенти. Сървърите представляват компютри, които предоставят на останалите дадени услуги - примерно FTP връзка, за теглене на файлове или HTTP - за разглеждане на сайтов и прочие. Компютъра, който използва информация или услуги от други компютри се нарича клиент - примерно когато се изтеглили тази програма вие сте пратили заявка към сървъра, който я съдържа, като сте щтракнали на линка за нея, той е пратил отговор на вашият компютър и се е осъществила комуникация клиент-сървър, докато не се е изтеглил целият инсталационен файл. 

 

Облачето

 

 

Ако сте виждали диаграми на мрежи, с връзка към интернет сигурно сте забелязали, че символа за интернет е едно облаче. Може да сте си помислили, че това е така, защото той е раят за мрежите ( ;) ), но истината е друга – както споменах интернет е огромна комбинация от мрежи и между две негови точки може да има стотици различни пътища. Единственото нещо, което определя по кой от тях ще мине информацията до вашият компютър са рутърите и натовареността на маршрутите тъй че може при теглене от един единствен сайт пакетите да минат по сто различни пътя докато стигнат до вас. Знака с облачето в мрежите представя част от мрежата, където не може да се определи пътя или начина, по който ще преминат пакетите.

 

 

Кабелни модеми

 

В последно време стана много популярен интернета по мрежата на кабелната телевизия. Тази технология е пряк конкурент на ADSL и вероятно двете ще бъдат наистина основа на интернета в бъдещето. За да работи тази връзка, обаче трябва специално устройство, наречено кабелен модем – това е устройството, което свързва вашият компютър с кабела на кабелната телевизия и обменя данни по него.

 

Типове кабелни модеми :

 

Има два типа кабелни модеми използвани днес :

 

       Еднопосочни кабелни модеми. Те позволяват еднопосочна връзка по кабелната мрежа – обикновено тази връзка е от кабелният доставчик към потребителя – т.е. модема при потребителя само получава информация от доставчика (връзка за даунлоад). Изпращането на информация става по отделна линия – обикновено телефонна. Дотук това може би ви изглежда малко объркано и затова ще го поясня – потребителя иска някаква информация от интернет  - примерно отваря сайт или нещо такова -  заявка за нея се изпраща през телефонният модем и стига до кабелният доставчик – компютъра там изтегля информацията и започва да я изпраща по кабела на кабелната – модема при потребителя получава информацията.

 

       Двупосочни кабелни модеми – двупосочните модеми се използват за двупосочна връзка, но изискват специална кабелна мрежа – т.е. кабелният оператор трябва да инвестира в своята мрежа много средства, за да може да се извършва двупосочната комуникация т.е. в един кабел да протича и връзката за качване и за сваляне на информация. Тези модеми обикновено представляват устройство, което се свързва към мрежова карта в компютъра на получателя. За съжаление излизат скъпо на кабелните компании и тепърва ще се налагат масово.

 

Кабелен модем

 

Кабелните модеми работят точно както обикновените, но за предаване на информация не използва звуци, предавани по телефонната линия, а сигнали по кабелът на кабелната телевизия. Как става това – всеки коаксиален кабел (каквито се използват от кабелните оператори) си има определена честотна лента – това представлява в най-общи линии група честоти – примерно между 200Mhz и 1Ghz – тази честотна лента се дели на много канали, по които се предават отделните програми – за една телевизионна програма е необходим канал от 9Mhz или казано просто от 200Mhz до 1Ghz всеки 9 Mhz представляват един канал. Точно по такива канали се предават и данните при кабелните модеми.

 

При еднопосочните кабелни модеми връзката е асиметрична (както при АDSL) – това означава, че има разлика между скоростите на предаване и приемане на информация.

DSL

 

Напоследък и у нас нашумя много услугата DSL - или ADSL, която се предлага от БТК. Нека си припомним как преди години се свързвахме към интернет само чрез модем, което довеждаше до заетост на телефонната линия и високи сметки за телефон, а днес тази чудна услуга пак използва телефонната линия, по която говорим, но не ни пречи да говорим свободно по телефона, а и се отчита като цена само трафикът, а не заетостта на линията. DSL има много предимства :

 

       Можем да ползваме едновременно и интернет и телефона

       Скоростта и е много по-висока от тази на модема.

       Не изисква нови кабели - ползва тези на телефонната линия.

       Компаниите, които доставят DSL услуги обикновено дават модема, като част от инсталацията.

 

Но и някои недостатъци :

 

       DSL връзките имат известни ограничения, в зависимост от това на какво разстояние сте от централата.

       Връзката е асиментрична - данните се получават по-бързо, отколкото изпращат.

       Услугата не е достъпна навсякъде.

 

Телефонните линии

 

Телефонните линии навсякъде по света представляват един и същ меден кабел от усукана двойка проводници. Това е изключително добре дошло за DSL услугите, защото медта има добра проводимост, което прави възможно побирането на наистина голяма честотна лента в нея - това означава, че тя може да носи без загубав информация с наистина висока честота на предаване на информация и този неин капацитет не се използва пълноценно пре преноса на глас. Човешкият глас при разговор варира с честоти от 0 до 3400 херца (трептения в секунда), а това е наистина малка част от честотите, които могат да преминават в този проводник.

 

Асиметричен DSL - ADSL

ADSL модем

 

Днес най-разпространената DSL връзка е АDSL. При ADSL свободните честоти се разделят по логиката, че потребителите днес много повече свалят информация от интернет, отколкот качват и следователно им трябва много по-висока скорост на даунлоад, отколкото на ъплод. Обикновено при ADSL скоростта на даунлоад е около три пъти по-висока от тази на ъплоад. Другите видове DSL са :

 

       Very high bit-rate DSL (VDSL) - високоскоростен DSL, но за съжеление работи само на много малки разстояния.

 

       Symmetric DSL - Симетричен DSL или SDSL - използва се в бизнесофисите, но не позволява да се ползва телефона по време на връзка - скоростта на даун- и ъплоад е еднаква.

 

       Rate-adaptive DSL (RADSL) - Вариант на ADSL, но модема се самонастройва за скоростта на пренос, според дължината и качеството на линията.

 

Ограничения в разстоянието

 

ADSL връзката е чувствителна на разстояния - т.е. зависи на какво разстояние сте от телефонната централа, в която е инсталирано оборудването, за връзка с интернет. Това обикновено е градската телефонна централа, защото максималното разстояние на кабела от дома на абоната до нея е около 5 километра. Въпреки това някои доставчици мога да поставят и по-малки разстояния, за да няма проблеми с качеството на връзката. Причината това ограничение да важи за ADSL, а не за гласовите разговори лежи в самото устройство на телефонните линии - по тях има устройства, които усилва сигнала, за да няма проблеми с разговори на големи разстояния, но те не са съвместими с честотите на ADSL връзките.

 

 

Канали за пренос

 

За да се пренасят данните правилно цялата честотна лента на медният проводник - примерно от 0 до 1.5MHz се разделя на няколко канала. Първият от 0 до около 4KHz се ползва за гласови разлики и DSL модемите избягват тези честоти. Канала за ъплоае се намира от 25KHz до 160KHz. Празнината от 4-25 е оставена, за да няма при определени изключения риск да се смесят сигналите, а и освен това - ако предаването беше с по-ниска честота - това щеше да се отрази под формата на смущения и щеше да се чува от потребителите. Канала за даунлоад е между 240KHz и 1.5MHz. Както виждате той е най- широк от трите, което е логично, естествено. И въпреки това - как е възможно да се предава информацията с така огромна скорост и да няма грешки - тайна се крие в метод, наречен DMT. При него каналите за трафик се разделят на по-малки канали, по около 4KHz всеки. След това все едно към всеки от тези канали е свързан модем - вместо една връзка с висока скорост имаме множество малки, с по-ниска. Заедно те осигуряват високите скорости на DSL връзките.

 

DSL устройства

 

Накрая ще разгледаме как точно става връзката между дома ви и DSL централата и какви устройства се крият зад това. Първото естествено е DSL модем. DSL модема е устройство, което се свързва към компютъра в дома на получателя и към кабела на телефонната линия. За да няма смущения във връзката всички телефони, свързани към тази линия се прекарват през филтри. Оттам нататък линията стига до офиса на централата - сигнала се прекарва през устройство, което разделя сигналите - телефонните се изпращат към телефонната централа, а интернет връзката - към интернет.

Мрежи

 

В днешният информационен свят възникнаха огромни нужди за бързият достъп до информацията, а  в сфери като банкирането, болниците и администрацията той е жизненоважен. Тъй че вече почти няма определение като изолиран от световната мрежа компютър. Интернет е типичен пример за огромна мрежа, но тук няма да говорим за него, а за малките домашни мрежи (LAN или Ethernet).

Мрежова карта

 

Кратка история :

 

Първата мрежа (или Ethernet) била измислена във изследователският център на Xerox - PARC. В същият център са излязли и други големи нововъведения за компютрите, като мишката и графичният интерфейс. В този център изследовател на име Боб Меткалф търсил начин за свързване на компютъра Alto към принтер и докато работил по него той открил начин за свързване на устройствата към мрежа и да работят.

 

Основи на Ethernet :

 

Ethernet е технология за свързване на близки едно до друго устройства към локална мрежа. Това значи, че максималната дължина на един кабел между две точки от мрежата може да бъде до около няколко-стотин метра и я прави по-подходяща за домашни или офис-мрежи отколкото за свързване примерно на компютри между няколко града. Все пак в големите градове този стандарт се ползва и за изграждане на градска интернет мрежа, но там се използват специални методи, за да няма загуба на информация по мрежата. Чрез използване на повторители, усилване на напрежението по мрежата и други модерни технологии може дължината на кабела да се увеличи на повече от няколко километра.

 

Повторители (repeaters):

Повторител за коаксиален кабел

 

Едно от главните ограничения на мрежите е дължината на кабела. Един от най-популярните в началото бил коаксиалният кабел (същият се използва в кабелните телевизии), но максималната му дължина била 500 метра, което било ограничение, ако се налага връзка във високи сгради или в големи предприятия. В крайна сметка било измислени устройство, наречено повторител. Такова устройство свързва два сегмента от кабела, които заедно са по-дълги от 500 метра и щом в него от единият кабел постъпи сигнал - го повтаря по другият, но с нормална сила. Така като се свържат последователно много кабели и повторители може наистина да се увеличат разстоянията в мрежата.

 

Протоколи :

 

При мрежите термина протокол се отнася към пакет правила, които осигуряват правилната комуникация по мрежата. За компютрите протокола е като езика при хората. Този текст е на български и следователно, за да го прочетете трябва да знаете български. По същият пример - за да могат две устройства по мрежата да се разбират трябва да ползват еднакви протоколи.

 

По жицата :

За връзка между елементите (възлите) от една мрежа се използва различен вид кабел - също се нарича медия или среда на мрежата - примерно преди време се ползваха различни видове коаксиални кабели (като на кабелната телевизия), но днес стандартни са 8-жилните Cat5e кабели, а също и оптичните кабели. В една мрежа реално всички компютри се свързват помежду си и когато един комуникира всички го "чуват" - сигурно се чудите тогава как точно се осигурява правилното достигане на информацията към точният компютър. Има първо информацията се разделя на малки фракции, наречени пакети - оттук нататък всичко зависи от протокола - всеки пакет си има начало, в което се включва комбинация от цифри, наречена Mac адрес (който е хардуерно запаметен в мрежовата карта). И така разговора по мрежата изглежда като разговор на много хора в голяма стая - също както когато има много хора около нас и трябва да знаем името на този, който ни трябва, за да се разберем - точно така компютрите по мрежата общуват използвайки своите адреси.  

 

Топологии на мрежата :

 

Топологията на мрежата представлява нейната структура или така да се каже 'карта'. В най-общи линии това означава начинът, по който устройствата в нея се свързват помежду си. Има няколко вида стандартни топологии, които се използва и до днес.

 

      Линейна :

 

 

При линейната топология имаме множество компютри, свързани последователно към един кабел. При първите Ethernet мрежи тази топология се е използвала най-вече, защото при тях си ползвали специални Т-образни разклонители, които при свързване с мрежовата карта осигуряват две букси, които могат да осигурят просто преминаване на кабела през този възел, без да се засягат останалите, в която и да е посока. В днешно време това може да се постигне със суичове, но не излиза финансово оправдано в повечето случаи.

 

 

      Звездовидна :

При звездовидната топология се налага употребата на устройство, като хъб или суич - то осигурява равномерното разпределение на пакетите по цялата мрежа. Свързването става, като всеки от възлите по мрежата се свързва с отделен кабел към суича и по-този начин се превръща в "лъч от звездата".

 

 

      Кръгова :

При нея всички възли от мрежата са свързани един след друг, като в линейната, но един вид двата края на линейната са свързани и имаме нещо като кръг. Такава е топологията на една от главните алтернативи на Ethernet - Token ring. Token ring е измислена от IBM технология, която днес е доста поостаряла.

OSI

 

Ако сте прочели частта за мрежите и знаете какво представлява компютърната мрежа тогава трябва да знаете, че почти всички мрежи днес са базирани по някакъв начин на OSI стандарта. OSI -> Open System Interconnection бил въведен от международната организация за стандартизация (ISO) през 1984-та. В същината си OSI моделът се състои от 7 слоя, които представляват различни етапи през които информацията трябва да премине, когато се общува по мрежата.

 

7-те слоя

 

Най-лесно можем да си представим 7-те слоя като конвейр, който се намира в компютъра. Във всеки слой става по нещо, за да се приготви информацията за следващият. Седемте слоя се делят в две групи :

 

7-те слоя на OSI модела

 

Група за приложенията :

 

       7-ми слой : Application (Приложение) - този слой работи в тясна връзка с операционната система или приложенията от нея, които ползват мрежата, когато се наложи да се пренася информация. Примерно когато потребителя иска да прати някакъв файл, прочете съобщенията си или да направи нещо друго, свързано с мрежата.

 

       6-ти слой : Presentation (Представяне) - Този слой взима информацията, която му се подава от слоя на приложенията и я превръща в някакъв стандартизиран формат, който може да бъде разбран от останалите слоеве.

 

       5-ти слой : Session (Сесия) - Слой номер 5 установява, управлява, поддържа и може да прекъсва комуникацията с устройството-получател.

 

Група за пренос (транспорт) :

 

       4-ти слой : Transport (Транспорт) - Този слой осигурява  управление на потока от информация - начина по който се пренася, проверка за грешки и възстановяване на увредена при преноса информация. Управлението на потока също означава, че този слой разделя информацията получена от различните приложения и я предава в отделни потоци по мрежата.

 

       3-ти слой : Network (Мрежа) - Начинът, по който ще се изпраща информацията се определя от този слой. Тук се ползват протоколите, адресирането и рутирането на информацията.

 

       2-ри слой : Data Link (Канал за информация) - В този слой информацията се обработва, за да отговаря на протокола, който се ползва по мрежата. Също тук се определя последователността на пакетите, които ще се изпращат.

 

       1-ви слой : Physical (Физичен) - Този слой всъщност е самият хардуер - той определя физичните параметри на мрежата - примерно нива на волтажа, които определят 0-те и 1-ците, синхронизирането на изпращането на данните и прочие.

 

Всъщност OSI моделът е повече теоретичен начин да се проследи пътя на информацията. Всъщност в компютъра се ползват стекове от протоколи, които вършат работата на повече от един слой.

 

Стекове от протоколи

 

Стековете от протоколи представляват групи от протоколи, които работят заедно, за да позволяват софтуера и хардуера да извършват дадена функция. TCP/IP протокола е добър пример за това. Той използва 4 слоя, за да замести всички слоеве на OSI модела.

 

       Слой 1 : Мрежов интерфейс - Този слой комбинира слоевете Физичен ин Информация и рутира (маршрутизира) информацията между отделните устройства в мрежата. Той също управлява обмена на информация межди мрежата и другите устройства.

 

       Слой 2 : Интернет - Представлява слоя Мрежа на OSI. Интернет протокола IP използва IP адрес, състоящ се от мрежов идентификатор и идентификатор за мрежата, който определя местонахождението в мрежата на устройството, което изпраща информацията.

 

       Слой 3 : Транспорт - Също както слоя Транспорт в OSI модела този слой от TCP/IP стека съдържа самият TCP протокол.

 

       Слой 4 : Приложения - Слой 4 комбинира слоевете Сесия, Представяне и Приложение от OSI модела. Това представляват протоколи, като SMTР (за електронна поща) и за пренос на файлове FTP.

 

Както се вижда от казаното до тук, не е необходимо да се прави отделен слой за всяка функция от OSI модела. Но за да могат разработчиците да се подсигурят, че софтуера им ще бъде съвместим трябва да спазват неговата структура.

Маршрутизатори

 

Маршрутизаторите (рутърите) са един изключително важен компонент от мрежите и един от най-важните компоненти, поради които интернет е възможен да съществува. Рутърите са цели компютри, които позволяват на десетките хиляди пакети информация пътуващи по мрежата да стигат до правилният получател без да се изгубят.

 

Маршрутизатор

 

Намиране на правилният маршрут

 

Когато пращате информация през интернет чудили ли сте се как тя достига до правилният компютър, а не до някой от милионите други компютри, част от него. Думата маршрутизатор е много важна в отговора на този въпрос - както знаем интернет е мрежа, състояща се от стотици други мрежи, а рутърите са това, което свързва тези мрежи. Но как става така, че информацията да намира правилният път между мрежите - отговора е един конфигурационна таблица. В тази таблица се събират адресите на мрежите, които са свързани към рутъра - когато в него постъпи някаква информация тя идва във вид на пакет, който освен нея съдържа и адреса на компютъра - получател рутъра извлича този адрес и знае накъде да я изпрати, за да стигне правилното място. Сега сигурно се чудите защо пък трябва информацията да се разделя на пакети - просто първо това си е стандарт за мрежите, а втората причина за това е същността на интернет. Когато примерно говорите по телефона, за да стигне глава ви до човека, с който говорите той може да мине през стотици хиляди стъпки, различни кабели и прочие - обаче като цяло пътя му остава постоянен до края на разговора. В интернет информацията минава през система за предаване на информацията с разделяне на пакети. В тази система информацията се разделя на много малки пакети по около 1,5Kb в големина. Всеки от тези пакети се 'опакова' с информация за получателя (адреса на компютъра му, мястото на пакета в цялата поредица и няколко байта за проверка по четност, за да е сигурен компютъра-получател, че информацията не се е повредила при транспорта). Всеки пакето информация се изпраща до получателя по най-ненатовареният маршрут - т.е. по тези части от мрежата, където в момента има най-малко трафик. Преди да заключа, че това се върши точно от маршрутизаторите трябва да отбележа, че в интернет от една до друга точка може да има стотици хиляди различни маршрути.

 

МАС Адреси

 

Има вероятност да не сте и чували тази дума в живота си, но това е така, защото този адрес се ползва и управлява предимно от софтуера и хардуера на мрежовите контролери. Адреса, който е по-близък до потребителя е т.н. логически адрес или IP адрес, който се ползва от Internet протокола. Ако искате да видите този адрес на вашият компютър може да го направите по два различни начина, в зависимост от операционната ви система (им и други, но тези тук са най-лесните и бързи). Ако се с Win 98 дайте Start -> Run и напишете WINIPCFG и дайте enter, ако пък сте с ХР напишете CMD, enter и в новият прозорец, който ще излезе на екрана напишете IPCONFIG /ALL.

 

Суичове

 

Основните компоненти на една мрежа са възлите (компютрите) в нея, кабелът който ги свързва и различни специални устройства, като суичовете, рутърите (маршрутизаторите) и хъбовете. Примерно в мрежи, като Интернет тези компоненти могат да свързват компютри в двата края на света. Суичовете са много важен елемент от мрежите, защото много улесняват и ускоряват нещата - те позволяват възлите от мрежата да се свързват директно един с друг по много лесен начин. Има различни видове суичове, но най-разпространени са LAN суичовете, които свързват различни възли от дадена локална мрежа. Затова ще разгледаме точно тях тук.

 

Суич

Защо суичове?

 

В повечето мрежи досега вместо суичове се използваха хъбове, но това донесе много трудности и проблеми. Основните проблеми е бавната скорост на хъбовета и ограничената им пропускливост. Хъбовете също са предразположени към сривове и грешки с информацията. Хъбовете са като кръстовище със светофари, на което всяко късче информация трябва да изчака 'зелено' преди да продължи. Суичовете предлагат наистина високоскоростно прехвърляне на пакетите по остатъка от мрежата. Освен това, когато имаме много устройства, свързани към хъб те споделят части от трафика, който може да протича по мрежата - примерно ако една мрежа има скорост 10Mb/s и в нея се използва хъб тогава в нея всяко устройство получава дял от тази скорост - за разлика от това суичовете позволяват всяко устройство да използва пълният трафик от 10Mbps. Мрежи, в които суичовете изцяло заместват хъбовете се наричат full-switched мрежи. Все пак това не значи, че хъбове и суичове не могат да съжителстват помежду си - мрежи, в които се ползват едновременно и суичове и хъбове се наричат смесени. Но все пак когато се използват само суичове има много предимства - това позволява да се използва комуникация с пълен дуплекс - или да се предава едновременно в две посоки информацията, докато преди да се появят суичовете Ethernet мрежите били полудуплексни, което означава, че всяко устройство трябвало да изчаква другото, преди да получи възможност за комуникация.

 

Как работи суича?

 

Професионален суич

 

LAN суичовете разчитат на превключването на пакети. Суича свързва няколко сегмента от мрежата и при получаване на пакет по някой от тях го запазва в паметта си, където прочита МАС адреса, записан в началото му и го сравнява с таблица от адреси, запаметена в друга част на паметта. Действието може да развива по един от трите начина.

 

       Cut-through - суича прочита Мас адреса без да запазва пакета в паметта си - още в момента до като го получава разчита адреса и започва да го препраща към получателя.

 

       Store-and-forward (запази и препрати). Включва запазване в буфера и проверка за грешки. Ако пакета съдържа грешка той се изтрива от паметта, ако не - се разчита адреса му и се препраща в правилната посока.

 

       Най-малко използваният метод е fragment-free или без фрагментация - при него се запазват само първите 64 байта от пакета преди да се препрати - причината е, че обикновено грешките се съдържат точно в тези байтове.